Равна и необятна е тракийската низина. Тя се огражда от Стара планина, Пирин, Родопите и стига чак до бреговете на Черно море. Към тази област, от Пазарджик на изток, влизат и много селища от източните склонове на Родопите. Може да се каже, че Тракия е основната фолклорна област в България.
Народното облекло на населението от Тракийската фолклорна област е многолико, поради големия обхват на тези земи. Най-типичните народни носии за Тракийската област са женската сукманена и мъжката чернодрешна. Сукманената женска носия е най-носената из цяла България. Състои се от бяла памучна риза и сукман, с типичните за всеки регион бродерии. Цветът, който доминира в дамския костюм, е червеният в нюансите на изгряващото и залязващото слънце. Сякаш пролетта със своята свежест и чистота е спряла в отрупаните с шевици ризи на престилчените носии на плодородна и благодатна Тракия. Мъжката чернодрешна носия се състои от бяла памучна риза, отново богато орнаментирана с типичните бродерии, тъмни потури и елек, който е също декориран. В тази област срещаме традиционния за българина калпак.
Типични за Тракия са пъстрите шевици с преобладаващи оранжеви и зелени цветове. Мотивите в българското везмо са предимно геометрични и растителни, срещат се и изображения на птици, животни и хора. Изобразената по-горе шевица е адаптирана именно от тракийската фолклорна област с флорални мотив, адаптирана от Елисавета Йорданова.
