• 0898273727

Пиринска (Македонска) фолклорна област

Пиринската фолклорна област се простира на юг до с. Кулата (граничи с Гърция), на запад до границата на България със Северна Македония, на север до Кресненския пролом (граничи с Шопската фолклорна област), на изток до Родопите и селата по поречието на реките Струма и Места. Обхваща административна област Благоевград.

Пиринската фолклорна област е най-малката етнографска област в България. Въпреки това, стъпила здраво върху планините Рила и Пирин, тази област е наситена с народно творчество и традиции, докъдето очите ти стигат. Макар и малка, Пиринската област е същинска смесица от почти всички музикални жанрове и празници в родината ни.

Народната носия в Пиринската етнографска област е пищна и пъстроцветна. Женската спада към вида на саичените народни носии. Пиринската женска носия се състои от риза (кошуля), сая като горна дреха (клашник; от бял памучен плат с къси ръкави), червен или на ивици вълнен пояс, тясна дълга престилка (прегач) с втъкани цветни растителни мотиви, накити (ушници- за главата, пафти- за кръста, пендари, колани), забрадка, дебели шарени чорапи,цървули. Ризата е дълга, подобно на туника и цялостният ѝ облик се оформя от саята, която е връхната дреха. Обикновено саята е отворена на гърдите, а дължината на полите варира в зависимост от редица фактори като сезона, повода и конкретното място.

Богато орнаментирана е предимно пазвата и ниско долу в завършека на полите. Неразделна част от пиринската женска носия са червеният вълнен пояс, както и дългата тясна престилка. Носията тук има само една престилка, която я прави еднопрестилчена, за разлика от други области, където жените са използвали по две, различни по дължина престилки. Главата на пиринчанките винаги е забрадена с кърпа, вързана ниско под косите. Пиринската женска носия е много тежка, което оправдава по-умеренето темпо, което момите поддържат по време на танците.

За разлика от носията на жените, тази на пиринчанина не е толкова тежка. С нея пъргавите и сръчни движения са по-лесни и постижими. Мъжката носия е белодрешна, лека, прилепнала към тялото и се състои от бяла риза, тесни крачоли от бял вълнен плат, прикачени с връв или ремък към поясната част (дзиври, ногавици), джамадан (къс вълнен елек), червен или тъмночервен вълнен пояс, чорапи, цървули, черен калпак.Горните дрехи са по-свободни, с по-широка кройка. В тази етнографска област често липсва яката, а ризите са дълги, като на някои места стигат дори до под коленете. Връхният елек се среща със и без ръкав, а поясът на пиринчанина е червен и винаги е силно стегнат около кръста, като в някои случаи се пристягал допълнително.

Народните носии на пиринското население са многоцветни и богати на шевици, гайтани, съвършено подхождащи на цялостния фолклор на Пирина. 

Определящи за везмото в средна Западна България и Македония са ярките червени тонове. Македонската шевица се шие от опаковата страна и всъщност опаковата страна е лицето. Това е тъкан бод и също е изключително сложен. Много везби са донесли бежанците от Егейска Македония.

Интересното за Пиринската област, е че това е единствената фолклорна област, в която има ясно обособени райони, с преобладаващи фолклорни и културни характеристики, различни за всяка една от тях.

В районите на Петричка и Санданска околия по полите на женските ризи има тъмночервена шивачна украса предимно в растителни очертания. Мотивите са по-сложни. Цветовете обикновено са кръстовидно разширени. Шевицата е едра по размер.

Гоцеделчевска шевица е доста богато развита във вариантно отношение и в колорит: едни са в лилав, други в кафяв, трети в оранжев тон. Мотивните форми не зависят от общия колорит. Характерен за тия мотиви е големият брой варианти на растителни по естеството си орнаменти. Друга особеност на тази шевица са многото миниатюрни квадратчета из празните пространства на орнамента. Извезаните образи са твърде усложнени: с много стъбла, които винаги са тънки, ловко и свободно огънати. Типичен за тази шевица е гребеновидния орнамент, представен като едностранно силно нарязан лист. За да придобиете по-голяма представа за типичните гоцеделчевски шевици, можете да погледнете снимката по-горе.