Шоплука се намира в средна Западна България и е стъпила здраво върху Софийското поле и Витоша планина. На юг граничи с Пиринската фолклорна област, а на изток с Тракийската. На север Шопската етнографска област опира на Северняшката, а на запад среща своите културни прилики и различия със Сърбия и Македония.
Поради местоположението си Шопската област неизбежно е вплела в облика си историята и особеностите на всички земи, граничещи с нея. Но макар и разнолика смесица от различни култури и вярвания, шопската традиция не изневерява на своите характерни нрави и идентичност.
Както в останалите етнографски области, така и тук има смесване на различни елементи в народното облекло. Влияние оказва както географското разположение на Шоплука (на кръстопът), така и разнообразието на култури и традиции в областта. Освен това при изработването на носиите важна роля е играл личния вкус и шивашките умения на жените.
Като цяло Шоплука се характеризира със сукманена женска и белодрешна мъжка народна носия. Сукманената носия е най-популярния модел за цяла България, но в Шоплука има свой типичен образ. Шопските сукмани са пъстри и много ярки, изобилстващи от декорации, гайтани, бродерии. Женската носия изобилства от цветове, украсите са съсредоточени в полите и пазвите, а ръкавите на носията са най-често дълги и отново обшити с народни шевици.
За мъжката белодрешна носия в Шопската фолклорна област е характерна дългата като туника бяла риза, изработена от памук и декорирана около яката. Поясът тук е неразделна част от носията на шопа - винаги стегнато обвит около кръста. Изработва се предимно от вълна и бива черен или червен, в зависимост от случая. За сватби винаги се е използвал червен пояс. Елекът също определя облика на шопската носия. Най-често е дълъг, което прави фигурата на шопа по-висока и по-мъжествена. Панталоните на шопската носия са по-тесни от тези в други етнографски области, а богата им орнаментация е съсредоточена главно ниско долу в крачолите. За капак буйният шоп, никога не танцува и не се жени без калпак!
Средища на шопския фолклор са Кюстендил, Перник, Годеч, Радомир, Ихтиман, Своге, София и село Бистрица. Всяко едно от тях се отличава със своите характерни шевици.
Най-добре запазена и развита е шевицата в Самоковско, която се характеризира предимно с ярък или тъмночервен цвят, съчетан с тъмновинен или оранжев и розов цвят. Типични за ръкавните шевици в Самоковско са украсите с до около два едри растителни мотива. Най-често срещани са шевици, изобразяващи водообразно извито стъбло, украсено отвън с листа, а на наведения връх - цвят от рода на обичките или плод, подобен на ябълка.
Разновидност на самоковската шевица е ихтиманската. Тя се характеризира с необикновено силно стилизирани и геометризирани растителни мотиви с характерни гребеновидни листа. Ихтиманската шевица се отличава по заостреността на елементите в рисунака на шевицата и светлочервените цветове с оранжев отенък.Именно на снимката по-горе можете да видите ихтиманската шевица в нейната красота и пленителност.
Граовската шевица принадлежи към едрите композиции, каквито са повечето западнобългарски везма. Тя е издържана плътна шевица с ясни мотивни очертания и орнаменти в ясночервено, малиненочервено, тъмновинено или оранжевочервено. По този начин шевицата остава почти едноцветна.
